Актуални новини

Интервю, Ирен Савова: Независимостта на съда е гаранция за справедливо правосъдие

Публикация от 26 януари 2015, Автор в-к Дума
Интервю, Ирен Савова: Независимостта на съда е гаранция за справедливо правосъдие

Адвокат Ирен Савова ръководи адвокатска къща          “Савова и сие“, в която работят специалисти в различни правни сфери. Самата тя има и юридическо, и              икономическо образование и натрупаният богат опит в двете области я прави предпочитан адвокат за много    корпорации. Ирен Савова е безкомпромисна в               комплицирани битки с монополисти, мастити фирми,     частни енергийни дружества и др. Най-знаковите дела   на държавата – тези за „царските имоти“, бяха             възложени на адв. Савова и тя вече спечели съдебната битка за дворците „Бистрица“ и „Ситняково“ на първа   инстанция. Напоследък името й нашумя изключително   много с делото „Филип Златанов“ и мистериозно           изчезналите тефтерчета, а тя разбуни публичното пространство с думите: „Сега да не изчезне и        Филип Златанов“.
„Опасно е заиграването на политиците с реформи и стратегии“

- Адвокат Савова, в събота внесохте жалба до Върховния касационен съд, с която             оспорвате решението на Софийския апелативен съд, с което бе потвърдена присъдата от 3,5 години затвор за печално известния Филип Златанов. Защо въобще се захванахте       с това дело?
- Да, обжалвахме присъдата, защото е несправедлива. Всеки, който е подсъдим, е обвинен в            конкретно престъпление и съдът следва да се произнесе именно по тези обвинения. Нашият             юридически екип категорично смята, че трите обвинения, които прокуратурата повдигна на Филип     Златанов, не са престъпления съгласно Наказателния кодекс. Всеки има право на защита,                 всеки може да попадне в тази ситуация и нашата работа като адвокати е да помагаме на съда да     намери истината и да реши правилно делото.
- Да, но апелативният съд потвърди присъдата. Защо твърдите, че обвиненията не са за    престъпления и че доказателствата са манипулирани?
- Апелативният съд потвърди присъдата, но с особено мнение на съдия-докладчика, а знаете, че той е именно съдията, който най-добре познава делото и той докладва на състава. Обвиненията са за    фактически действия, които не са в обхвата на преките служебни задължения на Златанов –           обвиняват го за това, че не е връчил съобщение, че не е публикувал на страницата в интернет         решение и че го е сторил с цел да причини вреда, каквато не може да бъде причинена. Възхитих се, като прочетох мотивите на съдията-докладчик, най-вече за задълбочения анализ, който прави на     доказателствата и следващите се от това правни изводи. Съдът сам е констатирал, че тефтерите не са в цялост, че има липсващи страници и в крайна сметка остава съмнение за манипулация, а е       недопустимо осъдителна присъда да се основава на съмнения.
- Говорите за съдия Иван Стойчев?
- Да, Иван Стойчев е съдия-докладчикът. Прави му чест изразеното вътрешно убеждение,               независимо от целия този натиск.
- Какво точно имате предвид, нали съдебната власт е независима? Кой може да й окаже натиск?
- Всички политици, които един през друг се надпреварваха да нагнетяват обстановката със заплахи, че видите ли, ако съдът оправдае Филип Златанов, то България ще получи негативен доклад от         Европейската комисия. Разбира се, и не само политици се вихреха по екраните да правят „анализи“ и да внушават решения. Като слушах и гледах тези хора, се питах, чуват ли се какво приказват –      нито познават делото, нито фактите или доказателствата, нито имат необходимата юридическа        подготовка, но това съвсем не им пречи да философстват с усещането за „компетентност“. Истинска трагедия!
- Да, но и сега се очаква евродокладът за съдебната система да не е положителен?
- Положителни евродоклади ще имаме тогава, когато всеки един от нас и цялото общество осигури    възможност съдът да решава независимо и обективно всяко едно дело, а не, когато съдът е            притискан да решава конкретни казуси по определен начин. Много по-страшно е някой да бъде         осъден за деяния, които не са престъпления съгласно нашето законодателство, за да изглеждаме      добре в очите на Европа.
- Не е ли мит независимостта на съдебната система у нас, нещо, за което търпим критики и от Европа? Ще помогне ли за това съдебната реформа и приетата от Народното             събрание стратегия?
- Нали за това говорим – трябва да си много голям и почтен, за да се произнесеш съгласно              вътрешното си убеждение, формирано само и единствено въз основа на правни доводи, а не на         субективни фактори и външни внушения.
Независимостта на съдебната система е задължителна предпоставка, за да има справедливо             правосъдие. Реформите трябва да се правят разумно и внимателно, от хора, които добре познават    системата. Опасно е заиграването на политиците с реформи и стратегии. Трябва да се разработват   практически правила, а не да се приемат абстрактни политически декларации.
Пример за неудачна реформа са промените в Наказателно-процесуалния кодекс от 2000 година.       Тогава ликвидирахме следствието и дадохме разследването на полицаите, които нито имаха            знанието и опита, нито юридическата подготовка, необходими за качествено досъдебно производство.Петнадесет години по-късно за никого не е тайна, че досъдебното производство е една от               най-големите язви на правораздаването.
- Как ще коментирате кражбата на тефтерите? Вярвате ли в сагата за тяхното изчезване?
- Изобщо не вярвам в подобни твърдения. Всичко е съшито с бели конци. Достатъчно е да се            запознаете с анализа на доказателствата в особеното мнение на съдията-докладчик и ще видите, че тези тефтери е трябвало да изчезнат. Някой е счел, че това е единственият шанс да се потули много по-голям скандал.
- Скандал за кого или какво?
- Скандалите са толкава много. Първо, за това, че на някой му е хрумнал целият този сценарий. Да пусне някой анонимен сигнал до главния прокурор със смехотворни твърдения в него, пък въз основа на този повод прокуратурата да вземе толкова светкавични действия, да ангажира целия си ресурс, за да изземе едни тефтери, които, забележете, са били на бюрото на Филип Златанов през целия     период на неговата служба. Та нали, ако в тях пише точно това, което се изчете на                        пресконференцията на прокуратурата, то това момче никой нямаше да го остави там две години да   пише.
- А нима вие четете текстовете по различен начин?
- Разбира се, и не само аз, но и съдът. Съвършено друга е била целта за наличието на тези тефтери, на записите в тях. Да не говорим, че смисловото им съдържание е съвсем различно от представеното в медиите, но за това тепърва ще говорим пред Върховния касационен съд. Засега толкова.
- Да очакваме още сензации пред последната инстанция?
- По-скоро истини, а и те понякога са много сензационни, но много зависи и от вас, журналистите,    как ги отразявате. Като си помисля само какво се случи след пресконференцията на прокуратурата. Какъв шум, какво чудо. А какво е отразяването на особеното мнение на съдия докладчика? Не, то не се коментира. Защо?
- Защо според вас?
- Защото толкова успешно прокуратурата внуши, че Филип Златанов е търгувал с влияние, че         настрои цялото общество срещу него и срещу току-що падналите от власт политици. А истината си   пробива път най-трудно – за това трябва време и много усилия.
- Но ГЕРБ защо не подкрепи Филип Златанов, а незабавно се разграничи от него, жертва го, и то не само него, но и Искра Фидосова, която колеше и бесеше в Народното събрание, а и извън него.
- Аз също не разбирам това поведение. Според мен политиците имат най-голям интерес истината да   излезе наяве. Но това е доста трудна и амбициозна задача, далеч по-лесно е да се разграничиш и да изчакаш развитието на делата, пък, който е закъсал, да му мисли. Не, това за мен не е достойно.
- Не поставям под съмнение убедеността във вашата позиция, като имам предвид какво ви се случи в личен план. Наложи се да ходите с охрана и въпреки това не се отказахте от делото „Филип Златанов“. Кое ви дава сили да продължите?
- Когато съм убедена в правотата си, съм готова да водя битката докрай. За съжаление живеем в      несигурни времена, престъпността засяга всеки един от нас по един или друг начин. Но това не       трябва да води до примирение, а напротив – да ни мотивира да продължаваме да си вършим            работата, да се борим. Да изискваме от властта да не абдикира от задълженията си, а да полага        всички усилия за гарантиране на сигурността и спокойствието в обществото. И пак ще повторя, че    това изисква и независимо, работещо и справедливо правосъдие.