Заплашват топадвокатка, баща й блъснат и убит от кола!
Ирен Савова е адвокат на държавата по множество дела, между които тези за „царските” имоти, за подстанциите, ползвани от частните ЕРП-а и пр.
Адвокат Савова е призната за един от най-добрите юридически експерти по търговско и данъчно право. От 2000 г., откогато съществува кантората й, тя извоюва авторитет на безкомпромисен и честен защитник на държавните интереси в делата с т.нар. „царски” имоти, в комплицирани битки с монополисти като частни енергийни дружества и др. мастити фирми. По повод шумното дело „Филип Златанов” и изчезналите тефтерчета, адвокатката хвърли ръкавица и на съда, като иронично подхвърли в публичното пространство фразата: „Органите на властта да вземат мерки сега да не изчезне Филип Златанов!…“.
Савова не за пръв път е предизвикателна към съдии. Висшият съдебен съвет уволни съдията от Софийския градски съд Мария Георгиева именно по неин сигнал – заради допуснати тежки нарушения със запора на активи на „Медийнагрупа България Холдинг“.
Същата съдийка бе изфабрикувала и протокол по делото на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза срещу държавата и “Врана” ЕАД, по който процес държавата се представляваше от министерството на регионалното развитие, а министерството на земеделието бе конституирано като трето лице и бе представлявано от адвокат Ирен Савова. Савова е защитник на интересите на държавата и по делата за други царски имоти – за горите в Рила и дворците във Врана, Ситняково и Царска Бистрица. По нейно искане спорните имоти бяха възбранени и се забрани поголовната сеч и извозването на дървесината. При това Савова издейства държавата да не плаща никакви такси. И пак тя разкри, че бившият столичен кмет Стефан Софиянски е отписал двореца „Врана“ от общинската собственост и го е дал на Симеон Сакскобургготски и сестра му, за да спести средства от бюджета. /?/ Тогава адвокатката каза публично: „Цялата документация по реституцията на Симеон е изчезнала от Столична община“.
На 9 декември миналата година привечер беше блъснат и убит на пътя, както кара колелото си, бащата на топадвокатката Ирен Савова. 75-годишният Иван Хаджипетков е бил прегазен от неизвестен автомобил по жесток начин – погребват го „с половин лице”.Когато й съобщават жестоката новина, адвокат Савова е в кантората си. Отива на мястото, където лежи трупът на баща й, а около него са посипани стъкла от фаровете на автомобила убиец. Следствено-оперативната група обаче се бави. Не идва цели два часа. В това време ръми дъжд и слаб снежец, които бавно трият следите от местопрестъплението… В момента, от стреса, Савова още не осъзнава, че инцидентът може да има връзка с нейната работа като адвокат. Едва по-късно навързва фактите и с ужас подрежда „пъзела” от събития, за да констатира жестокото предположение – че баща й е убит, за да я сплашат! Репортер на „ШОУ” разговаря с Ирен Савова по темата:
„Ужасена съм от факта, че оттогава до днес мен никой не ме е потърсил! Въпреки че съм разказала всичко, което се случи, споделих всичките си съмнения, подадох името на фалшивия „инспектор”, който ме потърси, преди да прегазят баща ми, припомних точните фрази, с които се опита да ме сплаши… Напразно! Имам чувството, че ми е обявен бойкот, че никой не си помръдва и пръста, за да тръгне по тези следи! В мен постоянно се бунтува една мисъл: Защо така?! Та това може да се случи с всеки един български гражданин!
Какво е това неглижиране от страна на хората, които са отговорни да работят за нас, защото им плащаме, защото сме им гласували доверие?! Скърбя за баща си, разбира се, боли ме, че може да е станал жертва на моята работа като адвокат, но аз не мога да го върна. Тези хора нима не разбират, че в момента се боря за всеки един обикновен човек в тази страна, който може да попадне в такава ситуация?! Че всеки може да бъде сплашен, следен, убит и забравен, без никой, ама никой да не се трогне от това и да потърси виновниците! Повече от жестока е липсата на държавност, когато почувстваш заплашено семейството си, когато се чувстваш безсилен да се изправиш сам срещу Неизвестния, чиято сянка грози близките ти!…
Наложи се сама да се правя на детектив – да прозвънявам телефона, от който ми се обади въпросният „инспектор Иван Божков”. Представи ми се за „главен инспектор в РПУ „Божурище”. Беше фамилиарен – говореше ми на „ти” и на „Иренче”, знаеше много неща за семейството ми, за моята работа… В разговорите ни три пъти повтори „философски”, че „животът е такъв – че днес те има, утре те няма…”. Тогава не си дадох сметка, че това е било предупреждение. Уж ме търсел за някакъв словенец, който минал границата с килограм злато и трябвало да го разпитам – най-вероятно е било претекст, измислица, за да отида на срещата, която ми предлагаше. Като червена нишка през разговора вървеше темата Златанов – ще го оправдаят ли, защо се захващам с такива дела, те са опасни и пр. Когато на главата си имаш сто задачи, невинаги вникваш в подробностите на един телефонен разговор, но стресът след като видях баща си мъртъв изглежда отключи паметта ми и аз съвсем точно възпроизвеждам тези фрази – те са постоянно в главата ми.
Има и предистория: В деня, в който пуснахме молба, че Златанов иска да говори пред съда, за пръв път усетих втренчения поглед на един непознат. Същия ден имах усещането, че ме следят. И това подозрение се потвърди. Първо се шмугнах в един магазин, после излязох от един фризьорски салон и човекът беше там. Видях го и в една кола пред кантората си.
Неслучайно наех охрана
За себе си я наех, не подозирах, че ще посегнат на баща ми! В сигнала си до Софийска окръжна прокуратура недвусмислено съм написала, че съвпадението между следенето, обезпокоителните обаждания от еди-кой си телефонен номер и изключването на този телефон малко преди да ми съобщят за баща ми, пораждат у мен съмнения, че е възможно да се касае за умишлено убийство с цел сплашване – като предупредителен сигнал спрямо мен и работата на моята кантора. Искам разследване, което на този етап не само се бави, но изглежда така, като че ли ми се отказва”.
