Актуални новини

Държавата взе вярно решение за “царските” имоти

Публикация от 19 януари 2011, Автор в-к Труд
Държавата взе вярно решение за “царските” имоти

На 12 януари „Труд“ информира, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството е избрало адвокатски екип за предявяване на искове за собственост на т.нар. „царски имоти“. Държавата дава на съд Симеон за дворците „Врана“, „Ситняково“ и „Царска Бистрица“.
В правните анализи, разработени по поръчка на МРРБ, е имало две конкуриращи се концепции. Юристите, които конкретно са се ангажирали с казуса, отказаха да коментират предстоящата съдебна сага.
Дали държавата е избрала най-верния път? Ето мнението на д-р Пенчо Пенев, бивш конституционен съдия, специалист по гражданско и конституционно право.
Министерство на регионалното развитие и благоустройството оповести решението си да предяви съдебни искове за връщане на т.нар. „царски имоти“ въз основа на юридическо предложение, разработено от адвокатска къща „Савова и с-ие“.
Не е възприето алтернативното предложение с автори проф. Владимир Петров и адвокат Любомир Денев, според което държавата би трябвало веднага да деактува имотите, а царските наследници, ако желаят, да предявят искове за собственост срещу държавата.
След като темата за връщане на имотите близо 10 години бе в центъра на вниманието, естествено е обществото да получи по-подробно обяснение защо е избрана първата концепция, по-добра ли е тя и с какво. Предлагам своята гледна точка.
От публикацията в „Труд“ може да се направи извод, че и двата подхода се основават на разбирането, че решението на Конституционния съд от 1998 г. не може да има реституционно действие, т.е. царските наследници не са придобили право на собственост, а държавата не го е губила. Още през 2003 г. със статия в „Труд“ защитих тезата, че решението на Конституционния съд не може да прояви обратно действие и да заличи правните последици от конфискацията, извършена през 1947 г. Такова правомощие не е дадено на Конституционния съд.
Сега ще кажа и още нещо, което никой не набра смелост да каже – решението на Конституционния съд е постановено при липса на компетентност и по общите принципи на правото то представлява един нищожен акт.
Доколкото обаче Конституцията не установява ред за обявяване на нищожност на решение на КС, налага се да проявим известно юридическо въображение и да конверсираме решението до морална декларация, необвързана с правни последици.
Законът за конфискация не може да бъде годен обект на искане за обявяване на противоконституционност. Той не е действащ закон. Правните му последици са проявени и не могат да бъдат коригирани с решение на КС. Това може да стане единствено с реституционен закон, приет от Народното събрание, така както бе сторено по отношение на всички конфискационни закони, приети след 1944 г. И понастоящем собственик на имотите е държавата.
В този смисъл подходът, предложен от проф. Петров и адвокат Денев, е прецизен от юридическа гледна точка. Той има и предимството да бъде много по-бърз.
Оттук нататък обаче следват неудобствата и те не са само от правно естество. България е правова държава и не може да не държи сметка как ще бъдат възприети действията,
ако бъде приложен подходът на деактуване. Ако то бъде извършено, държавата ще трябва да направи и втората стъпка – да влезе във владение, като отстрани сегашните владелци. Това ще бъде съпроводено с много трудни и от правна, и от фактическа страна действия. За един външен наблюдател сериозни съмнения ще породи обстоятелството, че държавата коригира по административен ред действия, които самата тя е предприела преди по-малко от 10 години. При това не въз основа на някакъв последващ нормативен акт или съдебно решение, а въз основа на нов прочит, ново тълкуване на Конституцията, закона и решението на Конституционния съд.
Затова считам избрания от МРРБ подход за правилен. Той наистина е по-бавен, но е безспорен от гледна точка на упреци, засягащи правовата характеристика на държавата.
Юридическият аргумент за липса на правен интерес поради наличието на по-лесен извънсъдебен начин за постигане на същия резултат лесно може да бъде преодолян, тъй като невладеещият собственик е в правото си да избере как да отстрани владеещия несобственик, като предпочете стабилността, която му дава съдебното решение.
Доколкото си спомням, за съдебно производство пледират и юристите, защитаващи тезата на наследниците на цар Борис Трети. Съдебно решение, проверено в инстанционното производство, е класическият и възможно най-правовият инструмент за защита на едно право.
С очакваните съдебни производства идва началото на края на историята, започнала с едно злополучно решение на Конституционния съд, радикално тълкувано и приложено от една не съвсем безпристрастна държавна администрация. Ще трябва да се въоръжим с търпение, освен ако Народното събрание не реши да приеме специален реституционен закон, с който да улесни процеса. Очакваните съдебни производства не са пречка за това.