Актуални новини

Властта даде заден ход за царските имоти

Публикация от 04 декември 2017, Автор Капитал
Властта даде заден ход за царските имоти

Изпълнителната власт не може да се меси във висящите дела за царските имоти. Спрените две съдебни дела за двореца "Врана" и за "Царска Бистрица" ще бъдат продължени, както и всички останали висящи дела. Проблемите на царската реституция обаче е добре да се решат веднъж завинаги със закон. Това е становището на работната група в Министерството на правосъдието за оглеждане на проблемите около царските имоти, чието сформиране през ноември предизвика силно недоумение именно защото всички спорове за царските имоти са в съда или вече са решени от съда.

Сакскобурготски писал писмо на властите 

Първопричината за изненадващото ангажиране на властта с темата за "царските имоти" и опитът да се тества общественото мнение, на което бяхме свидетели през последните двайсетина дни, е писмо на Симеон Сакскобургготски от края на октомври т.г. Писмото на бившия цар/премиер е адресирано до председателя на Народното събрание, до премиера и до омбудсмана, а в него се предлага "да се потърси отговор за уреждане на проблемите с т. нар. царска реституция, като се държи сметка за "фактите такива, каквито те са в годините насам". Това обясни в понеделник министърът на правосъдието Цецка Цачева на съвместен брифинг с министъра на регионалното развитие и благоустройстовото Николай Нанков и шефа на кабинета на земеделския министър Атанас Кацарчев.

След получаването на писмото до момента е реагирал единствено премиерът Борисов, като е разпоредил създаването на работна група в Министерството на правосъдието - с представители на държавата и адвокатите на Симеон Сакскобургготски. Днес Цачева изчете окончателното становище на работната група, с което топката се прехвърля на парламента.

Аргументите за специален закон са с изтекла давност

Макар и малко объркано, работата група посочва две основания, които според нея налагат приемането на специален закон за царските имоти. На първо място, решението на Конституционния съд от 1998 г., с което бе обявен за противоконституционен законът за национализация на царските имоти от 1947 г. няма обратна сила, то се прилага занапред, но според Закона за Конституционния съд, правните последици от обявяването на един закон за противоконституционен се уреждат от парламента. Точно това бе изтъквано многократно след 2003 г., когато за първи път бе поставена под съмнение царската реституция, но юристите около Симеон продължаваха да държат на тезата, че решението на КС е достатъчно основание за реституция и закон не е необходим - нещо повече, сам той би бил противоконституционен, защото щял да бъде закон за една личност.

Второто основание за приемане на отделен закон за царската реституция е парламентарното решение от 18 декември 2009 г. за налагане на мораториум върху разпореждането и експлоатацията на царските имоти, който да действа до приемането на специален закон. Малката подробност е, че и решението на КС, и решението за мораториума, бяха приети преди държавата да заведе дела в съда за всеки имот поотделно. До момента всички съдебни инстанции ясно и безпротиворечиво се произнасят, че тези имоти никога не са били лична собственост на Симеон Сакскобургготски, а са придобити като собственост на институцията на държавния глава. По три от делата решенията са окончателни – за дворците " Кричим", "Ситняково" и "Саръгьол". Какъвто и закон да се приеме оттук нататък, той няма как да заобиколи произнасянията на съда за собствеността.

Като допълнително основание за приемане на специален закон министър Цачева посочи и наличието на три жалби на Сакскобургготски до Съда в Страсбург – първата, изпратена през 2010 г., последната – през 2017 г. Тя обаче уточни, че до момента тези жалби не са комуникирани на българското правителство от ЕСПЧ, които означава, че Министерството на правосъдието няма информация по тях.

Темата за такъв закон многократно е повдигана досега при различните парламенти, но се приема, че след като спор за право е отнесен в съда, съдът е този, който трябва да даде отговор чия е собствеността, потвърди днес Цачева. На журналистически въпрос кое налага сегашния опит за промяна в политиката за имотите тя отговори, че причината е писмото на Симеон, по което премиерът е възложил проучване. Цачева отклони въпроса кой ще пише закона: Не сме казали, че въобще ще има закон, не съм си и помисляла да казвам на парамента какво да прави.

Държавата не може да влезе в "Ситняково" и "Саръгьол", защото не знае на каква сметка да плати подобрения за 47 000 лв.

В отговор на въпрос министър Николай Нанков заяви, че зле е бил разбран в изложението си по темата на петъчния парламентарен контрол - мораториумът върху царските имоти не е пречка на държавата да си върне владението върху "Ситняково" и Саръгьол", след като спечели делата за тях. Тя обаче все още не е влязла във владение, тъй като до момента не са били уредени финансовите отношения. Със съдебните решение за двата имота са присъдени и общо 47 000 лева, които държавата трябва да изплати на Симеон и сестра му за направените от тях подобрения. Тези пари обаче година и половина не са изплатени, защото адвокатите на Симеон не са представили банкова сметка, макар че на два пъти били поканени да направят това, каза министър Нанков, като насочи въпросите към областния управител.

"Капитал" зададе въпрос на областния управител на Софийска област Илиян Тодоров какви мерки се предприемат за защита на държавния интерес и по-късно следобед получихме отговор, който донякъде изненадва. Според областния управител от МРРБ е била прехвърлена само преписката за "Саръгьол", с две писма до адвокатите през октомври и декември е изискана банкова сметка за изплащане на признатите от съда необходими полезни разноски за имота, както и присъдените съдебни разноски на Сакскобургготски. Банкова сметка не получена и опитите са стигнали дотук.

В областната администрация обаче не е получавана информация за ловна хижа "Ситняково" и никакви действия не са предприемани, пише в писмото на областния управител Илиан Тодоров.

Адвокатските хонорари от 1 080 000 лв. по закон се присъждат на загубилата страна

До момента общо 1 080 000 лв. адвокатски хонорари са платени по всички царски дела, в което МРРБ е страна, отговори министър Нанков на журналистически въпрос. Сумата изглежда стряскаща, но става въпрос за дворците "Кричим", "Саръгьол", "Ситняково", "Царска Бистрица", "Врана", чиято пазарна стойност е многократно по-голяма. Това, което той не уточни, е че всички платени хонорари трябва да бъдат възстановени от загубилата страна – а именно Симеон Сакскобургготски и сестра му. По делата, които са окончателно спечелени, тези разноски вече са присъдени в полза на държавата, друг въпрос е дали държавата си ги е поискала. При всички случаи става въпрос за адвокатски хонорари, начислени в минимални размери по тарифата. Именно по този повод станаха известни и скандално занижените данъчни оценки на царските имоти - 15 000 лв. е оценката на "Ситняково", 48 000 лв. на сградите в "Царска Бистрица". Оценката за ползването на "Ситняково" за една година е 1900 лв.

"Няма нищо страшно в това да инвестираш в добри адвокати, когато печелят делата, защото винаги тези разходи се плащат от другата страна. Милион, два, три, пет - това е на-добрата инвестиция, която може да бъде направена", коментира за "Капитал" адвокат Ирен Савова, чиято кантора води делата на МРРБ, без делото за двореца "Кричим".